Битово

Престижното списание за спално бельо и шкафчета с нестандартна форма „Сатенен обем & безтегловност” в последния си брой публикува 10-те най-нестандартни употреби на спално бельо в историята на света изобщо.

С разрешение на главния редактор на СО&Б Кремена Гущерова на Нейшънъл Псевдографикс бе разрешено да преотпечата 5 от гореспоменатите нестандартни употреби. За цялата листа ще се наложи, докато шефа Ви е отскочил до тоалетната по голяма нужда или друга неотложна задача, да притичате до най-близкия РЕП за да си купите последния брой на СО&Б, в който ще намерите още пълните самопризнания на общия работник от Козлодуй, който бе отвлечен от йетита, хороскоп за 3012 година и календар със зашеметяващи сцени от взривяването на една 300 литрова бъчва, пълна със спално бельо.

Говори се, че моряците на един от корабите на Магелан, след като оцелели 7 дневна буря в близост до остров Ноар се принудили да съшият намиращото се на борда спално бельо и да го ползват като платна. Тъй като по време на бурята основните, резервните и платна направени от чорапите на моряците били отвявани в морето.

През 1947 година в канадската провинция Саскачеван е намерен комплект спално бельо, който се предполага, че е поне на 315 години. След като чаршафите са били старателно натрити с рог от черен носорог на тях се появили тайнствени пиктограми. Учени от университета в Реджайна 30 години безуспешно се мъчили да дешифрират посланието.

Смисълът на написаното се изяснило благодарение на 58 годишна домакиня от Папуа Нова Гвинея, която в свободното си време решавала пъзели и превеждала розетския камък. Пиктограмите разкрили, че комплекта спално бельо принадлежал на учителя по физическо възпитание на Винету. Чаршафите били използвани като вид талисман против уроки.

През 1858 Дейвид Ливингстън пресякъл територията на войнствено пигмейско племе. За да преминат на него и другарите му им се наложило да оставят дарове на братовчедката на вожда. Сред даровете имало и комплект спално бельо.

10 години по-късно Ливингстън отново минал по тези земи, като за свое учудване установил, че комплектът бельо, който толкова отдавна е оставил по тези земи и до ден днешен се използва за да се пази сянка на реколта карликови мушмули.

Говори се, че Конфуции е използвал спалното си бельо като хвърчило, с което прелитал от кула на кула в Забранения град. Като свидетелство за това служат два свитъка със скици, на които ясно се вижда как древният китайски мислител е разперил конопен чаршаф над главата си.

Шампионът на Азербайджан по решаване на судоку е нахлупвал 3 калъфки от средно голяма възглавница тип „Волен ездач Г” преди всяко по-голямо състезание.С тях той си е увивал главата целейки повишаване на концентрацията и заглушаване на натрапчивите гласове, които му се причували докато решавал главоблъсканици.

Ефектът на калъфките все още не е доказан, така че ако чувате отдавна починалия си вуйчо да Ви разяснява колко точно бучки захар да си сложите в млякото потърсете специализирана медицинска помощ.

Таблети хвърчаха миналия уикенд в Борисовата градина. Необичайната гледка наблюдаваха близо 67 софиянци и 5-ма гости на столицата. Квалификация за балканското първенство: жени и мъже трета възраст (набор 23) по таб-ЛЕТИ стана причина за импровизираното стълпотворение.

Историята и някои от правилата на този все още нов за България нетрадиционен спорт – летене на таблети, обяснява Жечко Попов – капитан, старши треньор, масажист и отдел връзки с обществеността на националния ни отбор мъже трета възраст.

„Според някои историци първообразът на спортно мятане на таблети, или както е по известен таб-ЛЕТИ (с ударение на последната гласна) се заражда в западна франция, преди около 1796 години. Когато за пръв път големи правоъгълни, гранитни плочи, всяка от която с тежест минимум 17 волски бута, са били замятани с цел забавление и укрепване на подбедриците на мятащите.

Всъщност била заметната една единствена гранитна плоча, която след като прелетяла значително разстояние (17 средно големи крачки на преболедувал от заушка пигмей) сцепила лявата вежда на именития историк от онова време Маркус Папатакиус, който тъкмо описвал споровете за таблети.

В своята творба за таблети „Спортовете през, по време, и зад потока на времето” Папатакиус отделя 6 страници на идеята, за спорт с хвърчащи уреди за комуникация, която го сполетява стотни след като го врахлита гранитния къс. Спортът е наречен: Гранитни увеселения с едно наум!

Гранитните увеселения с едно наум потъват измежду пластовете на историята, докато преди няколко години млад стажант от университета в Ница случайно не се натъкват на 6-те страници поетични описания на летящи гранитни парчета. С малко преработка и доусъвършенстване на 6 юни 2009 по моравите на Ница политат първите таблети – iPad първо поколение.

Кратко след това са сформирани 6 непрофесионални (квартални) отбора, пет от които спонсорирани от Apple, а 6-тият самофинансиращ се отбор от работници в местна фабрика за производство на компот от дюли. През септември са записани първите утвърдени от ТОК (Таблети организирани в Комитет) правила, по които, с малки изменения спортът се практикува и до днес.

Правилата са изключително забавни и належащо прости:

На морава с наклон 30 градуса се разчертават концентрични окръжности, като най-широката определяща краищата и на игрището е с диаметър 237 педи. Играят два отбора от по 7 участника. Едновременно в игра се вкарват таблети от минимут 3 производителя, за предпочитане iPad, Samsung и Dell. Като първите два са в отбор Ф, а третия в отбор Г.

Сендърът на отбор Ф хвърля притежаваните от него таблети от центъра на най-малката окръжност към външността на терена, където се предполага да го чакат рисийвърите от неговия си отбор.
Междувременно тайпърите от отбор Г имат за цел, да напишат гатанка или пожелание на прелитащите наоколо таблети.

Три точки се пишат за гатанка, на която в рамките на 1 минута противникът не е успял да отговори и 1 точка за набрано пожелание. След три замятания отборите сменят местата си. Таблетите не трябва да прекъсват летежа си за повече от 7 секунди.”Ако спортът Ви е заинтригувал драги читатели може да се запишете за участие в демонстрационни игри организирани от столичния отбор по таб-ЛЕТИ Кълъчка 3.

Драги читатели, откакто преди 3 зими Ви запознахме с трогателната история на Въльо Пеев, чешитът предлагащ тапицерски услуги в замяна на мюсли, в редакцията ни не престават да идват писма интересуващи се от съдбата на пловдивския занаятчия.

След обширната статия публикувана на 64 страници, запознаваща ни с всички тапицерски услуги извършени от Бай Въльо, както той пожела да го наричаме, от цялата страна заприиждаха поръчки за тапициране на мебели и други, на пръв поглед нетапицеруеми, неща. Фотографът на Нейшънъл Псевдографикс – Матей Чефтаков следва майстора из пътешествието му по страната, снимайки творенията му.

От селска тоалетна тип клекало тапицирана с кори от портокал до буркан с лютеница, неузнаваем след невижданите тапицерски услуги притежавани от Въльо Пеев, произведенията на Лъвът роден под тепетата набираха все повече популярност дори извън страната.

И как да не набират, никой до този момент не бе виждал мъж на преклонна възраст (74 и половина) да тапицира 90 килограмова табуретка докато подскача на един крак, пуши кубинска пура и пее Излел е Дельо Хайдутин (на румънски).

Не закъсняха и поръчки за извършването на тапицерски услуги и от близки и далечни краища на света. Дирята на Бай Въльо се загуби за известно време. Както стана ясно по-късно той е бил в Мумбай, чиракувал е при известен йога, след което стилът му на тапициране се извисява до недостигани върхове на мебелната абстракция.

Извършваните от него тапицерски услуги започват да се мерят по кубистична натуралност с произведенията на Жорж Брак. След като тапицира велигденските камъни с езици от маратонки Ромика получи нобелова награда за Шикалкавене.

Тази кратка статийка очерк е посветена на първото завръщане на вече световноизвестният майстор тапицер в България откакто започна световното му турне предлагащо нестандартните му тапицерски услуги.

Бай Въльо Пеев пристига идната сряда с чартърен полет от Дърбан. Пътува с тапицирания от него боинг 747, придружаван от годеницата си – Царицата на Пиренейските Козунаци – Баронеса Елза фон Бръмбърен.

Уважаеми читатели, честита да Ви е новата 2012 година. Целият редакционен комитет на Нейшънъл Псевдографикс Ви желае очевадно количество здраве, безбрежен фонтан от материални блага, част от който да вложите в закупуване на нашето списание, което между другото от идната сряда е с нова цена (5.78 лв) и на последно място, но не по важност, умерена доза безхаберие, което да Ви помага да изтикате новата година.

Първият за тази година кратък очерк-бележка под линия е посветен на Пенка Бетонобъркачкова Трифонова – носителка на 6 европейски титли по фигурно огъване на алуминиеви парапети, три сребърни медала на последните олимпиади по нетрадиционни спортове и изумрудена значка, символизираща съпричастността на нашата спортистка с изчезващите венецуелски мравояди.

Старши репортерката ни Фъндъчка Йорданкова прекара 8 часа в известна столична сладкарница с именитата ни състезателка, целият разговор може да поръчате на горещата ни телефонна линия или на сайта на фирмата за алуминиеви парапети „Букет от свежи утрини ЕООЮ”.

Фъндъчка Йорданкова: Пенка, носят се легенди за издръжливостта на предмишниците Ви, бихте ли споделили на нашите читатели как да развият тези свои мускули?

Пенка Б. Т.: Ами трябва да започнат да тренират. – отговаря Пенка докато захапва 17-ия си еклер за краткия половин час, в който сме в заведението. – Аз лично не знаех, че ще се занимавам професионално с огъване на алуминиеви парапети, но от 3 годишна възраст съм била, разказа ми наскоро пра-чинка, намерила в мазата на село една тенис топка, която съм започнала да стискам.

Не съм давала на никой да ми я вземе. След като на 7 годишна възраст ме записаха в кварталното училище по нестандартни спортове с профил Приложно изстискване на комедони аз се вманиачих още повече в развитието на тази мускулна група.

Ф.Й: А как се преориентирахте към огъването на алуминиеви парапети?

П.Б.Т: Щастлива случайност. Втория семестър на 6-ти клас докато слизахме с приятелки да си купим милинки, средногорки и кравайчета от училищния бюфет усетих леко боцкане в хипоталамуса. Което ме накара средно силно да стисна парапета ограждащ стълбището по което слизахме в момента. След няколко конвулсивни стискания забелязах, че съм огънала парапета във формата на букви, които изписваха Йордечка. По същото време стълбището е изкачвал Койчо Найденов, светило във фигурното огъване на алуминиеви парапети. Той ме забелязал и така.

Ф.Й: Имаме много читатели, които от близко следят Фигурното огъване на алуминиеви парапети, какво ще им пожелаете за новата 2012 година.

П.Б.Т Напълно съм наясно колко съм популярна сред определена група мъже, най-вече фермери, каруцари, заварчици и конекрадци. Да не пропуснем и всички производители на алуминиеви парапети. Вчера се върнах от Гюргево където снимахме реклама за известна Румънска фирма произвеждаща алуминий.

На всички мои фенове искам да кажа само едно, очаквайте ме и през новия сезон. Възнамерявам да спечеля още поне 17 медала през тази година, и да се пробвам в напълно нови за мен области: Мятане на Алуминиеви парапети и Приклякване с наръч алуминиеви парапети свободен стил.

Новите технологии, драги читатели, навлизат и в малко развитите места по света. Доказателство за това е материала посветен на необичаен вид чип тунинг, който ни изпрати Мария Гроздова, наш кореспондент в отдалечено африканско селце. Пълната статия скоро няма да види бял свят, тъй като списанието получи забрана за издаването и от Комисията по модернизиране на селскостопанската техника и транспорта с жива сила. Така че тук само в най-общи линии ще Ви запознаем с този причудлив процес.

В малкото селце, в което от 7 месеца на стаж е нашата колежка, цялата селскостопанска работа се извършва от впрегнати по четворки антилопи (сребрист Дик-дик). Мария забелязала, че през сухия сезон, когато почвата ставала трудна за разораване, шамана на селото давал чип тунинг на антилопите, които от своя страна започвали да сумтят и да орат с ушесторена мощ.

След 7 часов разговор с шамана г-ца Гроздова разбрала, че на животните се прави примитивен чип тунинг. Т.е. в сладък картоф се вбива елементарна по-строежа си платка от корково дърво, с прикрепен към нея транзистор направен от арапанчета. След като животното изяде картофа чипът се закрепя на третия сантиметър от дванадесетопръстника му, където започва да излъчва леки вибрации, същевременно масажирайки хранителния тракт на антилопата.

След изследване в Свободния Баташки Университет, се установи, че трептежите ускорявали усвояването на витамин Щ (главен виновник за експлозивната мощ на мускулите при двукопитните животни) и забавя с пъти появата на млечната киселина (така животното по-дълго време не усеща умора).

Този импровизиран чип тунинг е бил правен още преди появата на двигателя с вътрешно горене, пластмасовите пистолети с капси и картонен барабан, и дори преди Инките да напуснат Мачу Пикчу.

Археолози от Царево, командировани да изучат феномена Чип тунинг на превозно средство задвижвано от средно едър рогат добитък, твърдят, че подобен или близък по съществото си чип тунинг е бил правен на гълъби, костенурки и неверни съпруги. Свидетелство за това те намерили след като разчели татуировките по лявото бедро на най-стария представител на племето, от чието село дойде новината за бащата на всички чип тунинги.

Според аграрното министерство и специалисти от Силистра приложение на древната технология може да бъде намерено и в родното селско стопанство. Предприемачи чакат да си платят патентния данък, след което почва масово производство на не по-големите от капачка за флумастер чипове. Единственото което липсва е по-голяма публичност!

Съвсем неотдавна, преди 4 четвъртъка редакцията на любимото Ви списание бе подновена до неузнаваемост. Или поне така си мислехме ние, малкия, но сплотен, веселията, но изморен (претоварен от много работа) екип на Нейшънъл Псевдографикс. В този паметен за нас четвърти по ред ден от седмицата, в сградата където се помещаваме дойде фирма за циклене на паркет.

Още по времето, когато се нанесохме, преди 17 години, паркета в редакцията беше на места черен, на места надут, а в една определена част, близо до прозореца имаше дупка с размери 45х56 където целият екип скоро започна да складира сандвичите си приготвени за обед. Причината за това беше ниската температура за циклене на паркет, и липсата на обикновен хладилник в офиса ни.

Годините минаваха,собствениците на списанието ни взеха първо малко (13 литрово) хладиличе Мраз, след това унгарска машина Хльоберьош 3, бяха наети 14 нови служители, но никой не се сещаше да наеме фирма за циклене на паркет, която да пооправи набъбналите парчета дърво, покриващи най-голямото помещение в редакцията.

По-старите колеги продължаваха да си оставят кутиите с обяда в дупката, която вече бе по-поскрита от погледа на клиентите с 3 табуретки, 4 растения от семейство Дебелецови, 5 плюшени жирафчета и чифт скъсани джапанки. Животът продължаваше да си тече, паркетът ни продължаваше да се износва, а управата продължаваше да нехае. А словосъчетанието „ циклене на паркет” започна да се чува все по-често из офиса.

Всичко най-накрая се промени, когато преди близо месец и 10 дена на посещение в редакцията дойде дъщерното списание от Словакия – Нейшес Псеудолекулес. 6-мата стажанти, заместник редактора и секретарката на словашките ни братя по перо се предполагаше да останат поне месец при нас, но след като Агниешка Кульоковска 3 пъти си изкълчи глезена, веднъж си разтегна вратните кабели и си навехна лявата ръка цели 17 пъти (всичко това след падане в злощастната паркетна дупка) – управата най-сетне се реши да наеме фирма за циклене на паркет.

И ето, сега, след приблизително 2 десетилетия борби с менажера ни, ние сме горди да заявим – циклене на паркет – това звучи изискано! Колко е приятно да наденеш терлиците оплетени от пра-баба ти преди 45 години и да се плъзнеш по свежо полиран паркет! Е, за това си заслужава да живее човек.

Всички от екипа за циклене на паркет Ви пожелават весели празници. Не прекалявайте с празничната боза, и ако вдигате тежки неща използвайте мускулите на краката си, защото броят на сецнатите кръстове по Коледа и по Нова година стремително скача.

Драги читатели, в днешната статия за кутии ще Ви срещнем със светилото на Алтернативната ъндърграунд физиология – професор доктор кандидат на поне три вида науки, носителят на орден Кисело мляко Бор – Чвор 4.2% Петър Иванов. Последният му труд със заглавие „Човешкият вид – сгрешен!” породи бурни спорове на конференцията по физиологични мутации и алтернативен казачок, която се проведе в Синеморец миналия вторник.

Успяхме да се срещнем с проф. Иванов докато той, съпровождан от леля си и трима прислужника пътуваше към издателството, което се предполага, че ще публикува труда му. Седнали на удобната 6-ка седалки, в близост до шофьора на трамвай 22 зададохме на видния български учен 3 въпроса за кутии.

Истината е, че бихме искали да му зададем много повече, но той ни отдели само три спирки време.
Нейшънъл Псевдографикс: Проф. Иванов в увода на обемното си съчинение застъпвате тезата, че хората е трябвало да еволюираме до оптималната форма – на кутии, и че сегашният ни външен вид е най-ужасяващата грешка, която вселената е виждала. Как стигнахте до този извод?

Петър Иванов: Тази гениална идея ми хрумна докато варях сладко от смокини на лозето. За да спазя точната рецепта на вуйна Митра ми трябваше още захар, за чието намиране се запътих към кухнята. Аха, да влезна в тази така обичана от мен стая и се подхлъзнах. Успях да се хвана с лявата ръка за дясната плитка на вуйна Митра, която слава богу в това време тъкмо излизаше. Всичко се размина, но сърцето ми още туптеше 7 туптежа над нормата по времето когато се озовах в кухнята.

Поспрях се за да си поема дъх и да преосмисля случилия се току що инцидент. Погледът ми се спря на добре подредените кутии с подправки окъпани от октомврийското слънце. Как добре си стояха, прилежно една до друга, заемайки оптимално време-пространство.

НП: Това е толкова интересно! Сигурно дълго време описвахте самата идея и следствията, до които тя води?
ПИ: Всъщност след като сварих сладкото се затворих в килера с три наръча ароматични свещи, просто нямахме обикновени на лозето. Другото което нямахме беше ток. Две кутии моливи за писане кохинор,

6 гумички, 4 топа от по 500 листа А4, 12 консерви русенско варено, 2 средно големи чувала сухари, бидонче зелева саламура и 17 кутии котешки езичета. След 6 дена излязох брадат, миришещ на кисело и с първата чернова.

НП: Само пространствената уместност ли имахте предвид, когато развивахте теорията за хората във форма на кутии или цялата концепция скача много над това?
ПИ: Млади господине, ето защо Ви отделих само 3 спирки, Вие дори не сте прочели моето произведение. Аз съм културен човек и ще Ви помоля да не споменавате думата кутии докато не се отворят вратите на трамвая и не си изсипете консервативните телеса на спирката Женски Пазар. Довиждане!

За съжаление финалът на това интервю е малко неочакван, но репортерът, драги читатели, беше уволнен. А повече за труда на проф. П. Иванов може да прочетете в следващия брой на списанието.

Края на още една година наближава, и както добре знаете драги читатели време е да се абонирате за любимото си списание за ремонт на покриви. Абонаментът за 2012 година, традиционно няма да е от най-обичайните. Т.е няма да се налага да ходите до най-близката до Вас поща или до някоя голяма верига магазини. Не! Ще можете да се абонирате Нейшънъл Псевдографикс по интересен и средно уникален начин. И той е следният:

Трябва да подпишете договор с фирмата „Карлсон, Моби Дик и Ко”, която се занимава с ремонт на покриви. Този договор ще Ви задължи да участвате в минимум 1 ремонт на покриви, като част от професионалните екипи на фирмата.

След като даденият покрив, за който сте подписали абонаментния договор е извършен ще Ви се предостави зелен химикал и бланка, която да изпратите на произволен адрес в Шумен. Ако получите отговор до 5 дена, с приложени ксерокопия от двете писма може да дойдете до редакцията на списанието, където официално да си стиснем ръцете в неформален договор за едногодишен абонамент.

Другият начин е да подпишете договор със споменатата вече фирма за ремонт на покриви. Договор за ремонт на конкретни покриви, чиито собственици са Ваши близки, приятели или роднини. След успешния ремонт Вие ще получите свидетелство за надеждност, с което отново може да дойдете до редакцията за довършване на процедурата.

Някои наши критици ни обвиняват в комерсиализация и шуробаджанащина, но ако сте забелязали в самото списание никога не сме си позволявали да направим каквато и да е реклама. А все някак трябва да финансираме многобройните кореспонденти, които неуморно работят за разкриване на все нови и нови псевдо чудеса.

А това, че фирмата за ремонт на покриви „Карлсон, Моби Дик и Ко” е собственост на брата на главния ни редактор. Еми, да – така е! Но по-добре ремонт на покриви отколкото пълно безхаберие и наглост.

Наясно сме, че последния абзац за ремонт на покриви не прави много смисъл драги читатели, но ние сме привърженици на максимата „Човек, когато не знае какво да каже – планина повдига, с глупостите които изрича!”

До нови срещи!

Кога е нужно каширането

Кашировката на микрогофрокартон или на гофрокартон при производството на опаковки е необходима когато се изисква сигурността на даден товар да е гарантирана на максимум при превоза му, същевременно запазвайки търговския му вид. Опаковки от каширан микрогофро или гофрокартон се използват най-вече при опаковането на вина и водка, прибори, чинии, електроника, битова техника, прахове за пране, мобилни телефони, пафюмерно-козметични комплекти, постелно бельо и много много други.

Материалът използван при каширане

Материалите за такива опаковки най-често са бял или кафяв микрогофрокартон, във вътрешността на които е залепен (каширан) гланциран лист хартия с пълноцветно изображение на него или пък с някаква дизайнерса хартия. Дебелината на такъв материал е около 2 мм.

Ако в качеството на основа се използва гофрокартон, то дебелината ще е съответно 3,5-4 мм. Такива опаковки ще станат по-здрави, но ще изглеждат по-груби и дебели. За основа, също така, може да се използват и разни видове картон, дебелината в този случай ще зависи отново от дебелината на основата.

Великолепните защитни свойства на кашираните опаковки от микрогофрокартон се постигат благодарение на средния, вълнообразен слой хартия, който е забележим при срязването на произволна опаковка от този вид. Именно този вълнист слой придава издръжливост на всички опаковки от гофриран картон.

Кашираните опаковки обаче, са на значително по-висока цена в сравнение с опаковките от обикновен картон. Което предполагаме не Ви изненадва, все пак се използват минимум 2 материала (изрисуван слой и основа).

Като добавите към това и оскъпяването, свързано с работата по каширането, тоест съединяването на тези пластове в едно цяло, цената на тези опаковки ще Ви се стори напълно естествено калкулирана. Ако се интересувате по-подробно от кашираните опаковки най-лесния вариант за проверка на цените е да пуснете запитване директно към някоя от реномираните фирми на българския пазар. Повечето от тях вече имат собствени сайтове и обработват запитвания и заявки изключително бързо.

За да има голям ефект за здравето и добрия тонус, е необходимо билковите хранителни добавки и продукти за спорт и фитнес да се вземат редовно, защото те действат с натрупване в организма, а не като лекарствата – веднага. Лекарствата помагат за момента, но рушат имунната защита и водят след себе си нови заболявания.

Затова, ако няма да се изпълнява това условие за продължителен прием на необходимите и различни хранителни добавки и за фитнес, е по-добре да не се купуват и започва нещо, което няма да се изпълнява и довърши, не бива да се живее със заблудата, че те са панацея или чудо. Много от натуралните хранителни добавки, включително и тези за спорт и за фитнес, съдържат билки, а билковите и натурални елементи се употребяват в добавките към храната.

Природата ни защитава – ние сме нейни деца и тя се е погрижила за нас. Друг е въпросът дали ние желаем да се възползваме от тази грижа или като вироглави деца ще правим наопаки, а после ще се жалваме колко сме болни, лекарствата са скъпи, държавата не се грижи за нас… За онези от нас, които искат да съхранят здравето си с билкови и натурални продукти и хранителни добавки, включително за спорт и за фитнес, да се любуват на весел и пълноценен живот, няма нужда от много обяснения или разяснения, за да решат какво да правят с живота си.

Те преценяват трезво, че е лошо да не се грижат за профилактиката си, а да започнат да се лекуват след като се разболеят. Счупеното не се лепи, а дори и да се залепи – остават следи и там пак може да се счупи лесно. За какво се използват хранителни добавки – само за добро здраве ли? Не. Имат различно предназначение – за повече красота, за спорт и за фитнес, за профилактика срещу действието на вируси и заболявания, за енергия, за повишаване на защитните сили, след заболявания и болнично лечение…

В съвремието ни доста нашумя предоставянето и купуването на хранителни добавки. Даже се е превърнало във фикс идея за някои от нас. Постоянно реклами или доставчици ни уверяват за ползата от тези продукти. Въпреки лекарските забрани, понякога сме склонни да ги опитаме.

Необходимо е да сме на ясно, че тези хранителни добавки преди всичко имат роля за поддържане на тонуса на организма, за разлика от медикаментите, които помагат при овладяване на кризи и сериозни здравословни проблеми. Въпреки че са полезни, правилното хранене не може да бъде заменено от хранителни добавки, включително и тези за спорт и за фитнес.