...all boredom amused...

Публикувано: 26 39 2008
Автор: Мирчо Мирев


JENSEN:

You are an old man who thinks in terms of nations and peoples. There are no nations!
There are no peoples! There are no Russians. There are no Arabs! There are no third worlds!
There is no West! There is only one holistic system of systems, one vast and immane, interwoven, interacting,
multi-variate, multi-national dominion of dollars! petro-dollars, electro-dollars, multi-dollars!Reichmarks,
rubles, rin, pounds and shekels! It is the international system of currency that determines
the totality of life on this planet!
[...]
You get up on your little twenty-one inch screen, and howl about America and democracy.
There is no America. There is no democracy. There is only IBM and ITT and A T & T and
Dupont, Dow, Union Carbide and Exxon. Those are the nations of the world today.
What do you think the Russians talk about in their councils of state — Karl Marx?
[...]
We no longer live in a world of nations and ideologies, Mr. Beale. The world is a college of corporations,
inexorably deter-mined by the immutable by-laws of business. The world is a business,
Mr. Beale! It has been since man crawled out of the slime, and our children,
Mr. Beale, will live to see that perfect world in which there is no war and
famine, oppression and brutality -one vast and ecumenical holding company,
for whom all men will work to serve a common profit, in which all men will
hold a share of stock, all necessities provided, all anxieties tranquilized,
all boredom amused. And I have chosen you to preach this evangel, Mr. Beale.

HOWARD
(humble whisper)
Why me?

JENSEN
Because you’re on television, dummy. Sixty million people watch you every
night of the week, Monday through Friday.

Network

Confusion

Публикувано: 25 01 2008
Автор: Мирчо Мирев

Преди да изпаднете в самосъжаления...

Публикувано: 27 32 2008
Автор: Мирчо Мирев

...и преди да занимаете всички със своите опасения и проблеми, вижте това.

realtors

Публикувано: 23 37 2008
Автор: Мирчо Мирев

“the real estate industry here is “dead” .. many real estate agents are now working other jobs, even tending bar, driving taxi cabs, etc..”

Коментар от шеф на ИТ компания в САЩ. по ICQ

disaster
saveme

Възможно ли е в нашата прекрасна родина...

Публикувано: 14 02 2008
Автор: Мирчо Мирев

Joiners

Публикувано: 11 12 2008
Автор: Мирчо Мирев

(всяка прилика с българската блогосфера е случайна)

Малка смешна музика

Публикувано: 12 49 2008
Автор: Мирчо Мирев

Прекрасен филм с акордеон и хора

Публикувано: 16 11 2008
Автор: Мирчо Мирев

За една банка и две по петдесе...

Публикувано: 15 07 2008
Автор: Мирчо Мирев

Приятелите ни от “Трафик” написаха това:

пейсе стотинки



Каква част от вас кандидатстват за кредит? Замислете се само за всички свои познати и колко от тях са се опитвали да вземат оборотни пари, които връщаме с лихва, месеци, години, дори и за внуците си може да оставим дългове от нашите кредити. Подведени от неточни и подканящи реклами, хукнахме да живеем на кредит. През последните две години всички банки ни облъчват от телевизии, билбордове, вестници и списания, радия... да не пропусна някой комуникационен канал... но те са всички възможни, дори и до вкъщи ти носят брошури за кредит само срещу лична карта, например. Когато обаче отидеш в банката да си поискаш кредита срещу лична карта,



се оказва, че те разследват до девето коляно чрез позволени и не дотам позволени средства и освен лична карта ти трябват още един куп документи, които освен средства, ти костват още толкова много нерви и висене по опашки на гишетата от държавни институции. Всичко това е толкова безкраен и порочен кръг, че ако успееш да минеш по кръговете и си окомплектоваш документчетата по списък от 1 до 9, се чувстваш победител и изпитваш задоволство до момента, в който не се върнеш в банката.



Като собственик на среден бизнес (така е определен бизнеса ми по критериите на една от банките) и аз реших да поискам кредит. Избрах РАЙФАЙЗЕН БАНК заради рекламната им политика, лихвен процент... и познати, които ми „съдействаха” срещу 1000 лв. на един от кредитните им екперти от клон Пазарджик да получа 20 000 лв. само срещу лична карта. Името на кредитния експерт ще запазя в тайна, защото това е служител, който напълно си заслужават и се надявам да остане дълго време там и да продава кредити за 5 % лична облага. Като собственик на среден бизнес, издател на TRAFFIC и един от първите служители на ПроКредит Банк, участвал активно във въвеждането на бренда на пазара, и от позиция на българка, която не понася „пари под масата” реших да мина по канален ред, да си подготвя чинно документчетата по списък и да поискам кредит от клон Пловдив. И започна моята история, която е твърде лична, но все пак реших да разкажа, защото аз имам желание да правя бизнес в тази страна, искам да се чувствам комфортно и да имам възможност да ползвам всички възможни ресурси, за да се разраствам и вървя напред. Непрофесионализмът и пренебрежителното отношение, с което се сблъсках обаче ме накараха никога повече да не искам нищо от РАЙФАЙЗЕН БАНК, както и да кажа на колкото може повече хора да не искат нищо от там. Историята започва с телефонно обаждане в отдел Кредити, откъдето ми казаха, че ще изпратят Човек, който ще ми разясни условията и ще ме посети в офиса. Два дни по-късно ми изпратиха Нели Петрова, служителка, която беше направила един тур по магазините и дойде с торбичките. Не беше подготвена нито със списък с документи, които трябва да предоставя, нито успя да ме информира адекватно по условията по отпускане на кредити, защото, разбирате ли, забравила си папката с лихвените проценти, както и нямаше в себе си формуляр за кандидатстване за отпускане на кредит. Изпи една чаша вода и ми каза, че ще дойдат експерти, които ще анализират бизнеса ми. И за малко да си забрави торбичките с покупки. Явно случих на разсеяна експертка. Трябваше да подготвя всичките си приходи, разходи и пропусна да ме уведоми, че тази аудиенция ще ми струва 100 лв.



Два дни по-късно ми се обади един енергичен младеж – Апостол Ловчев, който ми е единственият симпатичен персонаж от цялата тази жълта финансова институция. Има невероятно бърз ум, педантичен към данните и с усет към потенциала на хората. Апостол поиска 3 часа от времето ми, за да прегледат приходи, разходи. Каза ми, че това ще ми струва 100 лева и как така колежката не ми е казала и забележете – трябва да отида да ги взема от офиса с кола, защото такава била практиката. Нямам кола в момента, казах... вземете си такси и ми донесете касова бележка или елате пеша. Времето е хубаво и една разходка по Главната няма да ви се отрази зле. Спестиха ми таксито, за което им благодаря! Тук искам да направя един паралел между моята фирмена организация и по-специално между длъжностите Рекламен консултант и Кредитен експерт.



Много сходни позиции като стил и начин на работа. Основната задача на рекламния консултант е да посещава клиенти, като ги консултира какъв рекламен материал да си направят, коя би била най-удачната форма за реклама в Traffic и т.н. – хора, които обучавам месеци, преди да изпратя при клиенти, защото имиджът и професионализмът са важни за мен и фирмата ми. Хора, които не искат по 100 лева за консултация и не искат пари за такси от клиентите ни, а напротив – такситата са за сметка на агенцията и консултацията е професионална. В РАЙФАЙЗЕН БАНК обаче са измислили тактика за външна издръжка на кредитните им експерти. Поздравления!!! Като бивш служител в банковата сфера все още имам връзки и контакти и поисках справка колко кредитни искания се обработват месечно и колко от тях се одобряват. Няма да изнасям тази информация, защото е поверителна, но... Уважаеми кредитоискатели, представа нямате колко по 100 лева такси събират от РАЙФАЙЗЕН БАНК. Дори няма нужда да продават кредити, а само да консултират и анализират бизнеса ви срещу 100 лв. С тези такси спокойно може да си покриват разходите по издръжка на лъскавите офиси, заплати и служебни автомобили.



Да се върнем на кредитния анализ. За него дойдоха Апостол Ловчев и Вероника Папазян, дамата имаше интервю за работа при мен няколко часа по-късно. Улучиха ме в момент, в които интервюирах хора за позиция Организатор реклама. Докато трая този прословут анализ, аз нямах представа, че тази жена е кандидат-работник, и не разбирах защо ми се задават въпроси, които нямаха много общо с кредитирането изобщо. По-късно, когато ми се обади по телефона развълнувана, да ми съобщи, че тя всъщност е човекът за 18 ч. за интервю, разбрах, че вече се вижда на тази позиция само защото ме посети като кредитен експерт и си станахме „симпатични”. Не я поканих на интервю, защото не харесвам хората, които прескачат от сфера в сфера .



На тръгване и двамата ми напомниха за таксата от 100 лв., която трябва да внеса лично в банката, за което, разбира се, не може да ми се издаде фактура за разход. И на тях – кредитните експерти – не им било приятно, но... политика на банката. Стана ми ясно, че докато не заплатя тази такса, моите данни от анализа няма да тръгнат към софийската централа за обработка. Платих 100 лева, как иначе. Няколко дни по-късно на Апостол му се наложи да ми си обади с неприятна новина за мен. Беше му трудно да ми я съобщи, защото наистина той искаше ние да получим този кредит. Аргументът за отказа вече ме извади от равновесие – неплатени мои осигуровки преди 6 години, точно когато съм пребивавала в Италия със статут на студент. Което буквално означава, че по това време съм се осигурявала там и това, че държавата ни не си е решила проблема с двойното осигуряване, изведнъж стана мой проблем. Попитах Апостол дали това наистина е причината да ми се откаже кредит. Да, потвърди той. Цитирам буквално репликите си: Първо, вие не сте държавна институция, за да ме принуждавате да покривам плащания към държавата, които смятам, че не дължа. Второ, искам да получа писмено отговор от банката защо не съм одобрена за кредит. Мисля, че за стоте лева, които ви дадох, заслужавам поне това. И ако не получа писмената аргументация, такава медийна инициатива ще спретна срещу вас... Не издържа на моята словесна атака и каза, че ще говори с по-високите етажи и пак ще ми звънне. Междувременно телефонирах на мои познати, които ми предоставиха информация колко кредитни искания се обработват месечно... Тази информация също няма да я обявя в момента. Интересното е, че има досиета, за които се чакат вноски от 100 лв. по две седмици и докато не се внесат, вашите документи не тръгват към заветната централа. Изпратих и част от този текст, който четете в момента до няколко редакции на големи издания, от които ми потвърдиха, че ще публикуват материала. Получих и обаждане от РАЙФАЙЗЕН БАНК, поканиха ме на моментална среща с г-н Ардо Марудян – началник „Малки и средни предприятия” . Срещата беше изключително напрегната и неприятна за мен. Първо, искам да благодаря на г-н Марудян, че отдели 40 мин. от ценното си време. Те банкерите са много заети. Аргументацията за отказа вече беше друга. Не бяха моите осигуровки, а липсата на баланс между приходи и разходи. Не можех да повярвам, че отново се сблъсках с пренебрежително отношение само защото още нямам 30 години, пък виждаш ли – издател с вид на тийнейджър, който иска някакви си 40 000 лв. Един съвет от мен: никога, по никакъв начин не подценявайте клиентите си. Те са тези, които ви плащат заплатите. Когато се опитах да наблегна на предимствата ни като агенция и организация на работа, г-н Марудян не ме слушаше. Беше решил, че не сме надеждни кредитоискатели, а ме извикаха на тази среща, за да ми замажат очите, че не е заради осигуровките, а според него това са много пари, които аз няма да успея да върна. Опитах се да му кажа, че мога да предоставя бележка за твърда месечна заплата на моята бизнес партньорка, която има гарантиран месечен приход от 2000 лв. от съдружие в международна компания... Не! Беше решено, че няма да получим кредит. Срещата беше по-скоро фиктивна. Бих искала в момента да наблегна на няколко неоспорими факта, които вие пропуснахте, но така написани, мисля, че ще препрочетете няколко пъти. Искането ми за кредит е от името на фирмата ми, която редовно плаща осигуровки на всичките си служители. Лично аз като управител също се осигурявам. Нямам нито едно закъснение по вноските ми за кредита, които в момента усвоявам от ПроКредит Банк. Поръчителят ми за първия кредит е един от най-известните адвокати в България, който получава средно по 2500 лв./час за консултация, но работи за мен безплатно, защото, за разлика от вас, вижда потенциала на медията “Трафик”, на агенцията ни и на мен самата лично. Все неща, които ви убягнаха. Вместо това се запънахте за 540 лв. осигуровки от преди 6 години. Същият този адвокат ми каза, че има case в цялата тази история и би се заел да ви съдим, ако имам излишно време и нерви. Нищо не се знае! Така, както съм се сетила да направя първото безплатно списание за автобусите, така може и да съм тази, която е осъдила банката ви за некомпетентно обслужване, загуба на време... Иначе ви хареса “Трафик”. О, да, благодаря за оценката! И нашата е висока – това е най-доброто безплатно списание в момента на пазара. Да ви кажа и няколко факта за него, които вие пак пропуснахте: всеки брой на списанието се чете минимум от 3-ма души. Вие сте човекът със сметките – 30 000 х 3 на колко е равно?



По данни от последното ни проучване 20 % от читателите ни смятат да кандидатстват за потребителски кредити, ипотечен – 6 %, бизнес цели – 11 %. Все потенциални клиенти, които ще прочетат този текст. Много неща ви убягнаха на срещата ни! Бяхте толкова ангажиран да ми обяснявате какво удоволствие ви е доставило да откажете кредит на бащата на един от изпълнителните директори на ПроКредит Банк, когото ви посочих като пример за добър банкер според скромните ми разбирания в банковия сектор. Ядоса ме също така арогантното ви отношение, когато ви казах, че ще разкажа тази история в медиите. Пишете! – ми казахте вие... И аз пиша. Нали затова си имам списание, да си пиша. Не се прави така, г-н Марудян! В този случай правилен подход би бил телефонно обаждане в РR отдела за консултация. Да представите ситуацията и там да преценят, колко влиятелна медия е изданието, какво ще ви струва тази публикация и как би се отразила на имиджа ви. Никой не е безгрешен. Аз обаче съм упорита и вие сгрешихте с мен. Няма да си платя тези осигуровки! Защото от две години редовно плащане на осигуровки се убедих, че няма смисъл. Преди две седмици се опитах да извикам Бърза помощ и от там ми казаха, че могат да ми изпратят линейка след 40 мин. и да се обадя на приятел да мине през аптеката и да дойде после да ми сложи инжекцията с успокоителното. Мдааа, извиках частна такава. Хубавото на този пазар е, че има конкуренция, което предразполага към избор. Аз имам право на него. Вие също – възползвайте се! Предполагам, че имате и доста доволни клиенти. Пожелавам ви да са още повече, както и успех на вас в отказите и събирането на такси.



Направете му на Апостол едни персонални визитки, да не си пишат името на вашата. Ако банката няма свободни средства за тази инвестиция – обадете се, ще ви ги отпечатам безплатно. Даже имам идея: където дават визитки кредитните ви експерти, да искат по 0,10 лв./бр. Така и печалба може да натрупате. За финал бих искала да добавя и то е, че не знам колко хора ще обърнат внимание на този материал, но аз лично отказах един колега издател да иска кредит от вас. Точно беше решил да идва и той като мен, подведен от рекламната политика. Няма да дойде. Не ви пука? И на мен! Само да знаете, че медиите са четвъртата власт и много се подкрепяме. Представа нямате още къде ще се появи тази публикация. Бъдете по-услужливи и компетентни следващия път, че нищо сигурно няма в този свят.



Аз си искам моите 100 лв. + хонорар за 3 часа, които ми отнехте от времето. Хонорарът ми на час е приблизително 1200 лв. Общо прави 3700 лв. без ДДС. Аз обаче пускам фактури.
Ето ми банковата сметка и ще си чакам парите: “ЛИМОНА” ООД: Банкова сметка в лева IBAN: BG42PRCB92301009721720, BIC:PRCBBGSF, “ПРОКРЕДИТБАНК” АД – ПЛОВДИВ – естествено! Когато напусках тази банка, ми предложиха заплата, която едва ли вие ще получите някога, но какво да се прави. Избрах си друг път и съм доволна от избора си!


Уважаеми г-н Марудян , относно „софийското гъзе”, за което си говорихме: може да се окаже, че не успява да устои на женския ми чар и да ми отпусне безлихвен кредит от 50 000 лв. – без срок за погасяване. А Вие да се окажете в позиция на отново търсещ работа. Животът е низ от кръговрати, хората често преминават от позиция на търсени в позиция на търсещи!



Бъдете здрав!


оригиналът е тук

Няма да се излагаме пред чужденките!

Публикувано: 07 05 2008
Автор: Даниела Събева

/една история за много случайности/

Градът с червените фенери, градът с легалната марихуана, изобщо...инетересния град Амстердам.
Запътихме се натам с една колежка в събота към обяд. Трябваше да преминем 500 км с кола. Тръгнахме от едно село в Германия...валеше като из ведро, беше станало доста късно, бяхме две същества от женски пол(което може би се оказа предимство)...само едната можеше да кара кола), навигационната система имаше карта само за Германия...Холандия – нъц – всяко нещо поотделно би могло да е основателна причина да се отложи подобно пътуване.

Но за моя голяма радост тръгнахме...в Германия табели на всякъде, даже и табели за Амстердам. Супер! За около 5 часа пристигнахме. Оставаше само да намерим хотела, да се настаним и..... да се развихрим
Спираме на един паркинг, отварям лаптопа...намирам wireless мрежа и даже намираме маршрута до хотела..представяте ли си каква радост. И ето в точно този момент нещо разтресе колата....споглеждаме се...какво ли става пък сега? Втори път нещо още по-силно разтресе колата....изненада – колата от съседното паркомясто се мъчи да излезе....тъкмо да изляза да видя какво става...о, боже...трети път някой ни блъска!!!
Отварям вратата и излизам на вън...питам: какво правиш? Човекът отговаря: тук дето си спряла, е запазено място за номер ХХХХХХ...аз: а това причина ли е да ме блъскаш? А и освен това аз не съм паркирала.
...опита се да каже нещо, което много не разбрах и си тръгна!?!?!?...
Както казваше едно човече по телевизията „АМИ СЕГА?”
Обадих се на рент-а-кар компанията. Една мила женица със загрижен глас ми вика: „АЛО  .....блабалабла....кар аксидент...живи ли сте?.....Трябва да извикате полиция, щото инъче ще трябва да заплатите за щетата.”

Обадихме се в полицията  питат: на коя улица е станало? Оглеждаме се за табели и тръгваме по улицата да търсим ...и о, Благодаря, ти Господи, намираме една табела досущ, като тези сините, на които се пишат имената на улиците. Четем буква по буква на операторката и тя казва: това означава „паркирането забранено”...Бай Ганьо спомняте ли си като беше във Виена, а? Че и ние така...както и да е, намерихме името на улицата...за около 10 минути, а полицаите дойдоха за 5.
Малко обяснения с тях..от къде сме, какво станало, номера на другата кола (добре, че го записахме)...спомням ли си другата кола...мога ли да си спомня лицето.....и за 1 минута ония вече знаеха на коя улица се движи другия участник в ПТП-то...след още една минута говореха с него по мобилния телефон и той обеща да се върне.
След това започнахме да търсим една бланка от рент-а-кар компанията, специално за такива случаи. Е нямаше. След още 2 минути дойде един полицай с мотор, а на мотора – куфар! Отвори куфара – всякакви бланки...за каквото си поискаш.

Онзи, обаче дето ни блъсна..никакъв го няма. Батерията на лаптопа УМРЯ...нямахме вече карта...нямахме хотел...нищо нямахме.
Полицаите обаче, така и така бяха с нас...все трябваше да си говорим за нещо – успокояваха ни...щото да не би да сме се стресирали от тази „тежка катастрофа”...тези две блондита...сами! и някой ги ударил!!!, че на всичко отгоре и избягал!...какъв ужас!
Питаха кой ни е хотела, на коя улица, обадиха се на операторката, след това се обадиха в хотела да питат...
Другия се появи!
Веднага единия полицай го привика на страна и започна да му се кара...като на малко дете....на холандски – не разбрах нищо, но му се караше (няма да се излагат пред чужденците, сега) след което човека дойде при мен с наведена глава...(никога няма да забравя тази физиономия) подаде ръка и каза: Ивинявай, отиде при моята спътница, отново подаде ръка и отново каза: Извинявай...в детската градина на времето някой, като направеше нещо лошо, другарката го караше да се извини на другарчето. Та така и нашия приятел – холандеца.
Всичко мина успешно за нас....само дето нямахме вече карта...и никаква идея как да стигнем до хотела. Но....светна слънчев лъч! Полицаите казаха: карайте след нас, ние ще ви заведем до хотела! ..Ще ни заведат до хотела.....хм..ще ни заведат до хотела, представяте ли си? Потеглихме....и хоп, полицейската кола влиза в забранена улица...карам след него, качи се на трамвайните релси....ами и аз след него...и така преминахме през централната част на града, където всички улици бяха забранени за автомобили...но не и за нашия!
Пристигнахме в хотела...о йеее.../Бонке/
И като се започна......и стана тя каквато стана