Битово

Е, време беше да се намеся.
Това го написах, малко без да знам, но не и без да искам. Не знаех какво точно е актуално в момента като тематика тук. Погледнах. Е,.. То явно до този извод са стигнали и други хора ;) Ама аз просто си дадох сметка, че когато и да се бях намесил, можеше да започна така.

Извинявам се, но битът, с който ни запознават и анимират напоследък е (по мое мнение) далеч от този на българина.
Българинът, човек-въплъщение на премерената елегантност, еманация на европейското разнообразие (разбирай непостоянство), реализация на ловката комбинацията от естествена красота, изобретателност, самочувствие, недостатъчност и изобилие. Хаотично хлътване в моди от днес, вчера и утре ни прави свидетели на безумия на суетата.

Далеч, далеч,..

Е нека се върнем.
Началото.
Няма как да я пропуснем. Майката на съвременния изглед на жена. Малка черна рокля.

1926 – Коко Шанел.
Къса
Вечерна
Ежедневна
Делова
Парти
Еротика
Първа среща
Теория
Боса на яхта
Последна среща
Друга първа среща
В кухнята

С парцал в банята
Втора последна среща
Поредни първи и последни срещи
Всевечна
Многозначна
Многознайна
Лесно се облича

Лесно се съблича
С ръкавици
С електриково розово лачено коланче
С дънково яке
С Mini Cooper
С диаманти
Класическа
“Breakfast at Tiffany’s”

Като автомобилите на Форд – трайна, нескъпа, за най-широкия пазар, само в един цвят
Винаги модерна

Можеш да си я позволиш (да я купиш на жена ти)
Описана в книгите (да не сгрешиш)
В статии
В интернет
Безупречен стил
Гениална
Джази
Чалга

Революция
Споменаването на “терор” за Буш
Секс

Пътуване
Вино
Рокличка

В битово.инфо ползваме всеки един момент за да направим нещо ново което да предложим на читателите си. Сега сред продуктите на сайта ни се появи и нова лампа – “Двуличната”. Можете да видите повече снимки тук

Най-добрият ми приятел посещава често магазини за хранителни стоки и автокъщи. Първото е нормално – та нали всеки трябва да яде, това ни е конституционно право. Дори и второто не е чак толкова странно. Аз дори съм чувал за хора продали апратамент 100 квадрата на Христо Белчев за да си купят малко парцелче в Горубляне, да разпънат палатка и да наблюдават процеса по купуване на чисто нов, гаражен автомобил каран преди това от възрастен човек в немско село. Моят приятел ходи толкова често в автокъщи, че други клиенти, които също често посещават такива места го вземат за консултант и го разпитват за качествата на този или онзи автомобил, а той отговаря гладко и без затруднения.
Та колко струва една кола? И особено колко струва една седмица. И дали какво става като ни подарят една таква седмица? Тук ще ви кажа, че не отговаря моят приятел, защото за него думата автомобил е прекалено натоварена с конотации.
Това, което аз разбрах след обстойно проучване и няколко десетилетия наблюдения, е че една кола струва не колко платиш за да я вземеш вкъщи а толкова колкото си дал всеки месец за времето за което си я “притежавал”. Вярно е че най-много накуп си дал когато си я купил, но тази сума е малка част от сумата която се получава накрая. И друго което разбрах е че нова или много стара колкото по голяма и по-скъпа (в началото) кола караш толкова по-големи са месечните ти вноски. И че БеЕмВе 750 на 15 години струва на месец точно толкова колкото и когато се е излюпило от фабриката. Така че бих съветвал силно хора, подмамени от ниските цени и все още очевидният лукс на една таква кола, срещу това да я купуват. Защото скъпата кола е като скъпата жена – тя винаги иска да бъде харесвана и с нея лесно се тръгва по пътя на алчност, гняв, ревност и раздори. Нещо което малко хора могат да си позволят.

Този път ще започна от края на историята, защото нямам търпение да я споделя с вас.
Както всяка сутрин и тази сутрин gsma звънна точно в 9:00 и както всяка сутрин аз го лупнах по главата и се обърнах на другата страна. Но от тук на сетне нищо не беше като друг път. Нямате представа какво беше учудването ми, когато обръщайки се на другата страна си забих челото в някаква студена златиста панделка! Не вярвах на очите си. Точно до главата ми, подпряно на челото ми стоеше бурканче лютеница. Но това не беше просто някаква си олинеза, а истинска домашна лютеница с цели чушки. И как само беше опакована с тази златиста лента.
Може би се чудите, какво толкова има в една лютеница? Повярвайте ми, аз наистина обичам лютеница. Винаги съм се радвал, когато ме поканят да хапна нещо, но толкова мил жест като този с бурканчето лютеница никой не беше правил за мен ...
А как всъшност започна всичко. Прибирам се снощи към нас (бях излязъл да си купя вестник) и точно пред ЦУМ ме спира едно момиче и започва да ми разправя една от ония изтъркани истории, че няма пари за билет за влака, че не и достигат само 50 стотинки и така нататък. Аз я изслушах внимателно и тъкмо да я подмина, когато забелязах очите и – тя плачеше. После видях и сака и изведнъж ми просветна, че може би казва истината. Бръкнах да и дам пари, но се сетих, че излязох само със 80 стотинки за вестник. Стана ми много кофти, не исках да я оставя на студа и то точно пред ЦУМ. Заприказвахме се и от дума на дума я склоних да се качи с мен да и дам пари за билет. Не се учудвайте, че се съгласи – просто вдъхвам доверие с посивялата си коса.
Качихме се у нас, дадох и пари, пуснах и телевизора и отидох да направя кафе в кухнята. Когато се върнах след 5-6 минути, тя вече спеше на дивана. Малко се притесних, но и метнах едно одеало и се преместих в спалнята, за да не я събудя. Останалото го знаете…

Севдалина, благодаря ти за лютеницата! Никой никога не е правил това за мен.

Описание.
Висок приблизително 30 см, кафяв, изработен изцяло от овча кожа. Има лента за регулиране на обиколката, така че “one size fits all”. От вътре е бял. Ръчна изработка. Цена 50 лева.

Математика.
Според проведена анкета от автора, когато хората в извадката си представят човек с калпак първите асоциации, които възникват в тяхното съзнание са на простота и първичност във 67 %, мъдрост 9.85%, селянин 85.8 %, овчар/чобанин 74%, изрод (в добрия смисъл на думата)28.56%. Интересно е да се отбележи, че далите отговор “Не знам...”, “Не мога да си го представя ...”, “От къде да знам ...”, “Бегай от тука!”, “Копеле, не знам ...” или “Не съм виждал, не знам ...” са 3.85%. На въпроса, “Бихте ли сложили калпак в центъра на София или кой да е голям град, в който живеете?”, 91% не биха сложили никога калпак във центъра на София или в кой-да-е голям град, 8% ще се радват да носят, ако имат, а 1% вече имат(носят) калпаци в момента.

Ефект.
Купих си калпака преди 2 години. Носил съм го много пъти, когато ми е било судено. Често възклицанията на хората са: “Ае стига е …”, “Глей, глей!”, “Копеле … ти си изрод, браво!”, “Уааа!!!”, “Хммм?!”. Някои разбира се се притесняват да кажат какво мислят, не са асимилирали бързо какво са видели и се обръщат след мен и се чудят. Това в повечето случаи е малко притеснително, но за мен не е проблем. Дори бих казал, че е интересно да гледам реакциите на хората и да ги анализирам после и да им изпращам моето послание (надявам се да има ефект). За тези който искат просто да привличат внимание върху себе си, препоръчвам да си купят калпак. С него ще сте много по – напред от енерджи момчетата и от онези, които карат скъпи коли втора употреба.

Размишление.
Когато попитам моите приятели, защо не биха сложили калпака, отговорът е – “ми ... срам ме е”. Добре, от какво ви е срам? Нали не смятате, че един овчи калпак може да определи що за хора сте. Аз не мисля, че това е така, а и така да е, какво ви интересува какво ще си помислят хората от улицата?Повечето от тях няма да се зарадват и няма да са щастливи от това, че ви виждат точно вас на улицата, дори ще ви подминат ей-така. Тогава защо вие се притеснявате от това какво те биха си помислили за вас?

Послание.
Защо си купих калпака? Купих го защото много ми хареса и много се зарадвах като го видях. Наистина ... Разбира се тази моя постъпка води до много последствия. Понякога хората започват да си задават въпроси ... Какви са самите те, защо реагират така? Нормално ли реагират? Кое е нормално? Кое е правилно? Какъв съм аз, дали съм просто смотан, смахнат, “правя се” или има още нещо? Какво е то? Кое ги спира и те да си купят овчи калпак? Имат ли достатъчно смелост? Защо нямат? Могат ли да променят това? За мен е достатъчно, който ме види да си зададе тези въпроси, а и други и поне за малко да се замисли над себе си и живота си. Тогава се чувствам удовлетворен от разходката и се зареждам с енергия, защото знам, че и аз съм дал нещо, макар и толкова незначително, на този объркан свят.

Съвет.
За тези които искат да имат калпаци е желателно да владеят добре поне два чужди езика и да имат поне висше образование. В противен случай има сериозен риск да станат обект на подигравки, след като загубят словесния двубой с някой изнервен и отворен минувач. За тези които не са фенове на езиците и на учението и бързо се изнервят, препоръчвам да владеят добре поне един боен спорт (ниво черен колан)например самбо, джудо, сумо и т.н. В противен случай, след неуспешната устна схватка могат да станат “собственик” в игра на шапка. Тази игра се играе от 3 или повече души. Прави се един кръг в средата на който е безпомощният собственик на шапката. Шапката се подхвърля измежду участниците, докато собственикът на шапката успее да я хване или другите участници решат, че не им се играе.

Весели празници и Успешна Нова Година!