Битово

Но жените (поне) (понякога) са склонни да облекат и голяма бяла рокля.

Ако се появиш (поне) (някога) с такава кола.

Е, време беше да се намеся.
Това го написах, малко без да знам, но не и без да искам. Не знаех какво точно е актуално в момента като тематика тук. Погледнах. Е,.. То явно до този извод са стигнали и други хора ;) Ама аз просто си дадох сметка, че когато и да се бях намесил, можеше да започна така.

Извинявам се, но битът, с който ни запознават и анимират напоследък е (по мое мнение) далеч от този на българина.
Българинът, човек-въплъщение на премерената елегантност, еманация на европейското разнообразие (разбирай непостоянство), реализация на ловката комбинацията от естествена красота, изобретателност, самочувствие, недостатъчност и изобилие. Хаотично хлътване в моди от днес, вчера и утре ни прави свидетели на безумия на суетата.

Далеч, далеч,..

Е нека се върнем.
Началото.
Няма как да я пропуснем. Майката на съвременния изглед на жена. Малка черна рокля.

1926 – Коко Шанел.
Къса
Вечерна
Ежедневна
Делова
Парти
Еротика
Първа среща
Теория
Боса на яхта
Последна среща
Друга първа среща
В кухнята

С парцал в банята
Втора последна среща
Поредни първи и последни срещи
Всевечна
Многозначна
Многознайна
Лесно се облича

Лесно се съблича
С ръкавици
С електриково розово лачено коланче
С дънково яке
С Mini Cooper
С диаманти
Класическа
“Breakfast at Tiffany’s”

Като автомобилите на Форд – трайна, нескъпа, за най-широкия пазар, само в един цвят
Винаги модерна

Можеш да си я позволиш (да я купиш на жена ти)
Описана в книгите (да не сгрешиш)
В статии
В интернет
Безупречен стил
Гениална
Джази
Чалга

Революция
Споменаването на “терор” за Буш
Секс

Пътуване
Вино
Рокличка

След вчерашните коментари Веселка изпрати тази връзка

Наоколо направи фурор визуалното обяснение как се върши работа. Важи за всяка организация.

По темата за битовото насилие – освн че сме твърдо на позицията че този феномен е излишен продължаваме и с малко информация която може да е в помощ на някой пострадал:

Този надпис се намира на пресечката на Раковска и бул. Васил Левски в столицата. Предполагам в някаква близост се намира и човека, който предлага тези услуги. Мисля си, че е добре човек да е мотивиран не от отмъщение и/или страх, а от желание причиняващият болка да бъде спрян. Но то е трудно да се мисли в тези ситуации...

Наскоро успях да се добера до магазин и да си купя един невероятен продукт. От повече от половин година го търся, но безуспешно. Даже си взех два! Да имам.
Пак казвам – перфектен е, според мен. Много добра комбинация на тегло, форма и дълготраен ефект.

А вчера, тъй като и сезонът е подходящ посетих огромният магазин Метро. Там винаги има интересно изложение – при маслото Шел Хеликс – маслини. При безалкохолните на Агрима – храна за котки. При ел. материалите – чехли! До касите – всякакви неща – тиксо, риба, отворени бонбони “Амфора”, счупена чаша. Въобще стрмежът на персонала да подреди нещата е безпредметен – да се бориш с вторият закон на термодинамиката няма смисъл. Но пък ти дават пари да го правиш.
Чорапи имаше много. Добре зареден и приятно поддържан, отдел “Гащи и чорапи” е едно перфектно място човек да прекара 45 минути в пипане, мерене и размишления. Отново съм възхитен от професионалният подход на този магазин към задоволяването на ежедневните нужди на хората от гащи и особено чорапи.

Абе щото изглежда малко по-така, модерно и арт, пак цитати от песен:

Is this not enough?
This blessed sip of life,
Is it not enough?
Staring down at the ground
Oh, then complain and pray for more from above,
You greedy little pig
Stop, just watch your world trickle away
Oh, it’s your problem now
It’ll all be dead and gone in a few short years

Dave Matthews Band, Pig

• споделете как отказахте цигарите
• могат да лекуват тежки травми вече
• R2-D2 for your home

Оказа се, че след дълго време чорапът отново е с мен. Преди 2 дни, ровейки из раницата си отново видях, че е там. В момента нямам време да разбера, какво се е случвало с него през това време, но се радвам, че отново ще прекараме известно време заедно.

В неделя екипът имаше задача да подготвя материал за топлоизолацията на панелните жилища, но се пръсна на всички страни. Кой кара кънки, кой спа на легло с пружини, а аз ходих на пазар в Красно село.
На връщане викам да мина покрай басейна да поплувам но попаднах в НДК-то на културата на някакво събитие.


Там в началото говореше един човек на чужд език, наоколо се въргаляха пияни хора. Този, чужденеца, каза че за пет лева може да направи “ето така”(показвайки как реже с ножица косата на едно момиче).



Имаше и едно болно мечо, дето седна тежко на един стол и заспа. Мед нямаше да рече човек да му даде на мечото, но в НДК се бяха събрали отново всички пушещи и във всеки коридор имаше някаква смес от дим, пластмасови чашки за кафе и мила човешка глъч. Питахме охраната как може човек да се измъкне оттук, да отиде нагоре в НДК-то да подиша въздух, а охраната каза, че няма връзка. Него(охраната) не го питахме повече нищо.


След малко се появи май пак онзи от началото или някакъв друг, който започна обаче да говори на български (друг ще да е!) и да обяснява подробно, какво прави. Пред него на стол седеше едно много хубаво момиче, а той и викаше да не се притеснява, ползваше думи като “текстура”, “асиметрична” и т.н.
Моят приятел, който седеше до мен, скокна в един момент и викна – запомних всичко, сега и аз мога да подстригвам, айде бързо да пробваме да не забравя сложните думи. И хоп – озовахме се на едно място. И там като почна да върти едни ножици, машинки, депилатори, четки и всичко направи – и текстура докара, и асиметричност, и всичко.

• Как напуснах работата си като програмист и заобичах колелото
• Как в Тайланд отпращат лошият си късмет
• Кой е Айнщайн?
• В България сме много вожд, малко индианец

Преди около година написах ( ), че в себе си нося почти непрекъснато един чорап. Е за всички които се чудят какво става с него ето няколко снимки:

Както виждате времето прекарано в раница, топло и студено и липсата на храна не са се отразили ни най-малко на чорапа. Единственият проблем засега е, че не може да си намери партньор. Това че ми не на ръката за снимката не значи че е там постоянно. Просто искам да Ви убедя в отличните качества на този чорап. Някои хора ми казват да се откажа, да го изхвърля и да си купя нов чифт (предимстовото според тях било че в новия комплект ще имам не един а два чорапа). "За какво са ми?" и питам аз! ...на Пикачу изведнъж му хрумна да се опита да ограби собственика си. Още когато видях първият и единствен филм с покемони разбрах че са престъпници   Отлично състояние
Не че го ползвам за това
Обаче всеки му хрумват различни неща...
Престъпник...
Чорапът се върна при мен!


Choose an image to begin


-

За да разберете откъде идва уважението ми към този чорап ще ви кажа, че аз по принцип се занимавам с колоездене. Един ден трябваше да стигна от Симеоново до южния парк и реших да мина покрай зоологическата градина. Поради това, че бях минавал много пъти с кола отляво на градината този път реших да мина отдясно и попаднах в една гора! Там не ми се разказва, с какво се срещнах, но просто в един момент колелото ми затъна в тиня, а около мен само гора и няма никой, който да ми помогне. Така че аз слязох и забутах колелото, докато така стигнах до една река (е хайде – рекичка).
Абе накратко, че пак се разприказвах – човек като прекара половин ден в късната есен с мокри крака започва неистово да обича чорапите. И то всеки чорап. Дори и да е съвсем сам.

Не знам дали личи от снимките ми, но аз съм на 56 години. Някой ще кажат: “Че какво толкова – не са много”, а други ще възкликнат: “Ти си ебати пенсионера!”. Ако питате мен, аз не отричам нито едното нито другото, и честно казано се чуствам млад пенсионер. Да си пенсионер има и добри и лоши страни. По цял ден се разхождам наляво-надясно. Ходя до Банята, налея си вода, кача се на трамвая и се возя докато се видя с всички съученици. Ако не съм уморен отивам в Билата и цял ден зяпам промоциите, а накрая си купувам хляб и сирене, но много ме дразни, че не ми дават да си ползвам любимата торбичка и искат да си купувам от тях. Но най-обичам да се разхождам по Витошка. Може би трябва да уточня, че не съм от бедните пенсионери и се обличам що годе нормално, поради което ме посрещат усмихнато в лачените магазини, а ако знаета само, как се разтапям като тръгне да ми оправя яката онова хубавичкото, младичкото момиченце.
Като ме слуша човек сигурно си мисли, колко яко е да си пенсионер. Да ама не. Всъшност имам много грижи, като се почне от лошия дъх и се мине през ревматизма и дископатията и се стигне до това, че все по-рядко ми се прави секс. Честно казано предпочитам да стоя пред телевизора и да хапвам кебапченца, пред това да правя секс. Да, много обичам да си похапвам.
След всичко казано до тук, сигурно разбирате колко ми е трудно да обръщам внимание на приятелката си, а тя наистина настоява за това всеки ден и доста често успява да ме излъже. Всъшност тя направо се е специализирала в това. Не знам откъде ги намира тези дантелени ношници, дето имат повече дупки отколко плат, или пък тия кожени ботуши с ток около трийсе сантиметра, но определено вършат работа.
Та вчера се прибирам на обяд от Банята с шише минерална вода, влизам у нас и тръгвам към дивана да полегна, да си изпъна малко краката. Аха да легна и откъм спалнята изскача приятелката ми – чисто гола, само по чорапи. В първия момент много се ядосах, че не ме оставя дори да се нахраня, но после долових уханието на прясно изпечени кюфтета. Познайте откъде идваше миризмата... от чорапите на приятелката ми! Да, и двата и чорапа имаха джобове и по едно кюфте във всеки джоб! Ясно е, че се наложи да си изработя кюфтетата, но няма как.
Най-горещо препоръчвам тези чорапи на жените, с малко по-възрастни приятели и на тези чиито приятели са културисти. Чорапите могат да бъдат намерени в Метро на цена под два лева.

Поради огромния интерес към статията “Обичам работата си” и десетките въпроси отправени към мен през последните два дни съм принуден да разкажа малко повече за тази интересна вторник вечер. Не случайно изполвам думата принуден. Честно казано малко се притеснявам, че разказа ще придобие еротичен характер, а това е меко казано неподходящо, като се има впредвид средната въсраст на аудиториата ни.
За съжаление ще разочаровам Калин Коларов от Варна, защото не мога да му дам gsma на Елена, макар и да се кълне, че искал само да и прати едно стихотворение, което написал специално за нея. Извинявам се и на Стефан Далчев от София, който ми прати негови снимки с молба да ги предам на госпожица Христофорова: “Не мога да ги предам Стефане, защото на снимките си без дрехи, а си писал, че и ти имаш хубави гащи.”
И така. Вторник вечер е и ние с Елена Христофорова се вихрим на дансинга в клуб “Кабаре”. Там са и големите майстори Раул и Алфредо. За тези от вас, които не ги познават, това са двама братя чернокожи дето преподават салса, но всъшност умеят само рап и се получава малко странно като са на дансинга. Като изключим това, че не могат да танцуват, те всъшност са доста “вървежни” сред нежната половина на София, защото са едни такива релефни и стройни и най-вече негри. Та танцуваме значи ние с Елена, а Раул и Алфредо с някакви техни ученички, и както си танцуваме и както съм изпил 4-5 водки изведнъж ме осеня една идея за нас тримата и Елена ...
Тук искам да вметна, че ако не бях пиян сигурно дори нямаше да посмея да я докосна по ръката (аз съм си доста срамежлив).
Минаха няколко песни и под предлог, че съм се уморил дръпнах Елена в сепарето. А там един объл черен диван от естествена кожа, направо скърца. Оше като седнеш и ти се приисква. Посегнах да я целуна, тя се дръпна. Но гледам, че ми се усмихва и очите и блестят. Извадих gsma и започнах да я снимам. Светкавицата сякаш я омагьоса. Така започна да си извива тялото по лъскавата кожа, да се изправя рязко и да отмята коса, че аз направо откачих. Съвсем забравих, че я познавам само от три часа и че допреди час се срамувах да я загледам по дупето. А сега виждах на забавен кадър как го докосвам, не – направо го сграбчвам. Този впит черен панталон, това малко, стегнато дупе, тази талийка на русалка ... Ами гърдите и, нежни и невинни.
Елена май също се беше увлякла, дали от мен, дали от това, че я снимам (все пак тя е манекенка) и въобще не беше забелязала как се е набрала блузката и чак до циците. Чак като посегнах да ги стисна се усети и малко се засрами. А ако знаета само колко и отиват румените бузки ...

Мисля, че веднага се разбира, какво имам впредвид, като казвам че обичам работата си :). Може би трябва да уточня, че тази снимка е от една важна служебна среща, която се състоя късно снощи в клуб “Кабаре”. Видях се с Елена Христофорова, управител на “Hristy”, една от най-добрите фирми, производителки на дамско бельо. Тя ми беше писала с молба да се видим за да ми покаже няколко сутиена от последната колекция.
От дума на дума, и чашка по чашка “Absolut” (повярвайте ми, тя пиеше водка, а не някакви си ликьорчета) мина полунощ и доста се замаях. Някак неусетно се озовахме на дансинга, а малко по-късно се чуствах виртуоз в Салсата :).
Тази снимка я направих с gsma си, за което искам да благодаря на “Siemens”! Беше ми много трудно да склоня Елена да си вдигне блузката, но след като и казах, че няма да снимам нищо от моделите, които ми е донесла, а само това което е облякла, тя се съгласи.
За съжаление Елена не ми каза цената на този сутиен, само ми препоръча дамите да посетят магазина на “Витошка” придружени от приятеля си.

Нося един чорап в раницата си от няколко дни. Макар и да не знам, как точно е попаднал там и защо е един, личи че е пран. Очевидно очакването ми (или на този който го е поставил там) е, че скоро ще загубя един от чорапите си.
Но това за съжаление е друга тема, а аз трябва да разгледам подробно въпроса за чорапите от битовата му страна. Ще започна с това, че следващите няколко публикации по темата ще са на тема, откъде може човек да намери чорапи по различно време на денонощието.

съжалявам, че нямам снимка на чорапа, но не мога да си позволя този разход

снощи чаках до полунощ в центъра на София докато накрая един човек се съгласи да снима чорапа. Фон на снимката е едно мръсно Ауди