Започваме редовно да получаваме материали от почитатели. Днес публикуваме едно писмо, което получихме в петъка.
“Според големите дебели книги има три неща, които ти трябват за да си откриеш арабин:
- политически: ако живее в страна, която е член на Арабската лига (или, по-неточно, част от Арабския свят)
- Езиков: ако майчиният език е арабски
- генеалогичен: ако предците им произхождат от Арабския полуостров
Много по-лесно е обаче просто да посетиш “МИМАС” – мекката на арабската бърза закуска, арабския McDonalds така да се каже... култово място за подобен клас заведения. Там винаги се намира нещо подходящо в случай на нужда. Политиката на фирмата е никога, ама НИКОГА да не се наема човек с различен от арабския произход. Идеалният работник: имигрант като Сами от Ирак, който напуснал страната си на 18 г. за да не го вземат в казармата, без собствена жена и без претенции към чуждите...
Та всеки, който е бил в МИМАС по една или друга причина без особено голямо усилие може да забележи, какъв е подходът на майсторите на шиш таук-а, на дюнера, на фалафела – усмихват се на всяка жена така, все едно самта Анджелина е застанала пред очите им , добяват в поръчката нещо малко и закачливо намигат с “от мени хабиби” примерно. Тактиката е яка, щото после като питаш приятелката ти: “Къде ше сдъФчем по едно на крак, душичке?”, тя 85% ще каже : “Ми...в МИМАС..” и 100% – ако се мотате по “Графа” за шалове, шапки и пр., че зимата пак ни изненада (държа да подчертая, че ударението е на последното “а”). Както е известно съществата от женски пол се ласкаят от всяка дума или жест, които изразяват тяхната собствена неповторимост, неустоимост и основно красота... Добре известно е обаче и друго: мъжете мразят някой да ласкае “тяхната” жена, да я гледа и да и се усмихва, а да не става дума някой да и направи скромен подарък (“Ти била ли си в Рим?! Никога?!Утре отиваме -няма проблеми!” )в знак на възхищението си от неземната и прелест...Момче и момиче, видимо гаджета, пред “МИМАС” на “Графа”.
“Защо си купила всичко това, ма душичке?! Знаиш, че кат ям много и после нема напиване!
Ми подариха ми ги, бе! Аз какво да правя?! Да ги хвърля ли пък и ти?! Айде, яж на аванта сега.
Луда ли си ма?! К’во се кефиш?! Ти к**ва ли си, а!? На мен що никой нищо не ми подарява,а!? Кажи де!? Няма да ям аз тез боклуци, ше ми се лендзи с мазните продавачи...Ми що не те пратим некъде околовръст, може не сандвичи ми барем някой лев да изкараш,а?! Разбирам да е некой як пич, ей като Веско примерно, от където го погледнеш няма грешка, да ми се кефиш...голяма патка си да знаеш, ей са ше им изкъртя зъбите мама им арабска... Ай са да видим как ше им ги ядеш... ”
Търпи ли прогрес любовта, когато хвърлим нещо вкусно в коша за боклук?! Това пример да познаем ревността ли е или открит протест срещу житейските неправди? След като децата в Сомалия гладуват, трябва ли всички останали да го правят?”
На мен цялото писмо е с неопределено послание. Може би наистина има нещо общо с сандвичи и ревност, но пък и не разбирам пращащият, какво цели. Може би в следващото си писмо ще е по-ясен.
Все пак ето и един виц:
Срещат се случайно двама познати, които са на здравей-здрасти, но този път се заговорили малко. Очевидно всеки имал някакви грижи.
Та първият вика: – Абе човек, вкъщи става лудница! Жена ми ме прави на луд, не съм помагал с нищо, трябвало сама да се оправя, не може да насмогне. Децата така като ги оставиш и те правят мазало и така. Хванал съм се за главата.
Другият направо започнал: – Слушай, имам един кон! Освен че е кон е и страхотен домашен помощник! Невероятен е! Пере, чисти, подрежда, готви само постно... Трябва да го вземеш! 10 бона е, но пък жена ти ще мирне, ще гледа децата и ще се оправят нещата.
Както и очаквате – хората са готови на всичко, като им обещаят спокойстви, топлина и чисти (нови, маркови и т.н.) дрехи – сделката се състояла и всички били много щастливи.
След седмица купувача успял да издири продавача и направо започва: – Човек, виж, тоя кон не само че не може НИЩО да готви, не можа да изпере НИЩО, не можа да почисти АБСОЛЮТНО НИЩО, даже напротив – изсра се на пода в кухнята!
На което неговият приятел отговаря: – Виж, ако говориш така за този кон, никога няма да го продадеш!