Битово

Според предназначението си сградите биват места за хранене и пиене, места за пушене и пиене, места за спане, обществени тоалетни и някои други. Във всеки един момент човек трябва да се стреми да запомни към какъв тип сграда се е насочил и така ще си спести безсмислено лутане по улиците на населените места. Разбира се търсенето на сгради в гори или поля също е възможно но това е въпрос който ще покрием в друга статия. А ако ви тресе такава нужда, че търсите сгради насред гората значи може би нашият сайт няма да ви помогне...

Та понеже напоследък в България има бум на продажбите на места тип 3 в 1 искам да подчертая, че единственият успешен продукт, който аз познавам от този тип е швейцарското ножче. Всичко друго, което представлява няколко продукта в една опаковка е обречено на неуспех. Например едновременно наколенки и магнит, или пералня и сушилня, или Ауди и телевизор.
Но от практична гледна точка за човек е редно да знае къде да отида и да похапне ако попадне някъде. Аз сега мога само да споемена за едно място във Варшава, което се казва приблизително “Див ориз”. Ядох супа. Беше перфектна, леко люта. Вътре имаше някакви неща. Не питах!

А иначе по нашите земи нещата си продължават постарому. Например МТЕЛ си позволяват да карат абонати, с които са от 7-8 години заедно, да плащат 2-3 пъти повече от някакви нови абонати на предплатена услуга. Може би с усещането, че никой няма да забележи?! Когато им се обадих да ги питам дали могат да направят нещо казаха че така става със старите гаджета – преебават ги. Така че аз взех и си оставих сим картата в далечна Полша. Може там да им свърши някаква работа. Да подпрат някой тропащ прозорец на полонез например.

Излезе последната легенда за Марко.

• Не, то очевидно роботиката е в застой!
• Talk to the hand!
• направете си сами картички
• Стрелялка

Вторник вечер, 23.30, гладен, излизам да купя препарат за почистване на съдове за да си сготвя и да ям в чисти чинии. То може и само с вода да се мият, но остават едни мазни петна и спомен за предишните макарони и яйца с кренвирши.
Та карам из София и на университета страшно много спрели коли, не мога да се промъкна, завивам по Аксаков, там някакви задръствания и разправии и аз мернах едно място за паркиране и веднага мушнах там фиестата.
Илизам от колата, пеша ще търся, с кола явно не става.
Минавам покрай някава пооправена сграда и там як джангър и решавам, че мога да гепя от тоалетните течен сапун.
Но като влязох...
Освен, че беше пълно с някакви хора които познавах от радиото, вестниците...

... списанията ...


... не можех да разбера къде са тоалетните и тръгнах да се разхождам...


...и гледам кой пуска музиката...


...а то било момиче...

Тази вечер си тръгнах със самобръсначка, една мостра – спирала на Clinique и първият брой на българският Maxim.

Понякога духовната храна може да замести пилето фрикасе.

• дай още бате
• нотариусите или прокурорите са по-гнили?
• Jesus Holding Stuff

Предполагам, че сте гледали филми, и може би сте забелязали, че там жените никога не пърдят и не акат.
Друго интересно нещо е, че във всички филми има коли, а не показват хората, които ги ремонтират. Така наречените майстори.
Същите тези коли почти непрекъснато се нуждаят от гориво, но почти никога не дават как това гориво се зарежда. Освен ако не трябва да се се вдигне нещо във въздуха разбира се.
А знаете ли как се зарежда багер? Едно толкова необходимо устройство при всякакви домашни земекопни дейности.
Ами първо багерът понеже е с вериги (е поне този е), не може да влезе току така на бензиностанцията с полираната циментова настилка. Значи първо го качваме на патформа.


Тая платформа я дърпаме с камион, докато не стигнем някаква бензиностанция.


Накрая доволно пълним резервоара на багера с гориво.

Отново за нашите приятели в далечни, далечни галактики :

Yoda: Dark is the other side… Very dark…
Obi-Wan: Stop complaining and eat your toast!

• Не е късно, помислете за зимнината
• Учебник по руски език
• 40 грешки които допускат мъжете (вече този сайт заприличва на космополитен!)

“Всички части на Тел Авив имат своите уникални забележителности и за да се вкус ароматът на загадъчния град, посетителите трябва да посветят доста време в обикаляне по улиците. “Florentin Quarter” в “Малкият Тел Авив” е може би най-атрактивният що се отнася за кулинарни творения. Ресторантите в района могат да предложат всичко, дори и на най-претенциозните и много често са менажирани от първите заселници, превърнали удовоствието туристите в семеен бизнес. Например Elimelech, на Wolffson Street сервират най-доброто от полско-еврейската кухня since 1936…”.

Ето такъв щеше да е духът на написаното от мен и нашият кореспондент от Израел Светлин Симеонов, ако не бяхме посетили ресторант Еxtravagance и ако той не си беше поръчал вегетарианска салата, а аз не си бях поръчал някакво специално пиле на грил.
И така, спокойната атмосфера в ресторанта ни предразположи към интересен разговор за коли – Светлин защитаваше марката “Хонда” и “господин Хонда” (собственикът на концерна), а аз защитавах колите до 1480 лева и таргет групата им.
Както винаги се отплеснахме в разговора и почти забравихме, че все пак сме в скъп ресторант и ако няма да ядем, поне трябва да опитаме ястията си. По това време, вече имахме сервирани празни чинии и прибори от около един час. Започнаха да идват и други хора в ресторанта, а аз без да искам се огледах наоколо и видях в страни от нас един мъж с ярко червен костюм. Първоначално вниманието ми беше грабнато от червения му костюм, но после забелязах нещо много странно в този господин, който поднасяше бавно празна вилица в устата си и симулираше, че яде нещо, докато в чинията му нямаше абсолютно нищо. Ние се спогледахме с недоумение, но все пак се огледахме наоколо дискретно и веднага забелязахме една дама, която прави почти същото – старателно като че ли срязва пържола, хапва сладко и сдъвква храната, въпреки че в чинията и на вилицата няма абсолютно нищо!
Едно малко пояснение за моя приятел И. К. – И., в ресторанта сервираха празни чинии вместо чинии с ястия, a хората ходят в този ресторант за да се правят, че ядат...

Така от коли разговорът ни тръгна в друга посока -”Къде в Тел Авив може да се намери нещо за ядене, а не просто да се вечеря!”

Това е пътепис. Или отговор на въпрос, който ми зададоха по телефона. Или продължение на темата (започната от Иван) за приятните места за отдих в тази страна. В случая ще говоря за комплекс “Рай” в село Кубратово.

Но нека започна с една всеизвестна истина – пътят за рая минава през гробищата. Гробищата са място, където закопават умрелите хора. Преди да ги закопаят, живите хора страдат и плачат за умрелите. А от друга страна, както и за колите от Горубляне така и за всички хора, животни, колци за домати и даже роботи е ясно, че ще се скапят някой ден. Т.е. някак си хората се оказват неподготвени за очевидното. Аз обаче мога да кажа, че има нещо доста приятно свързано с гробищата – там често има хубава домашна храна – пресен кекс или варено пиле.
Сега се сещам, че според повечето религии само хората спазвали определени правила отиват в рая след като минат нивото с гробищата. Според някой религии обаче няма друго правило, освен това, че ще сърбаш попарата, която сам си дробил.

След гробищата следват железопътните линии, а след това и щъркелите. Първите щъркели са отдясно, на една черква отгоре, а вторите отляво – на един стълб. Запомнете последователността, ще ви помогне.
Следва интересната част. Когато стигнете село Кубратово не се оглеждайте а продължете. Скоро го отминавате и продължавате докато стигнете Световрачене. Там спирате и питате за басейна. И получавате отговора – обръщаш обратно и в Кубратово. Оказва се, че в обратната посока много лесно се забелязва басейна, а и Световрачене си е приятно място – има шкембе и салата “Слънце” (в средата на една чиния кюфте, а наоколо дванайсет кебапчета за лъчи).
Наядени и върнали се обратно попадате в комплекс “Парадайс”. Понеже имах малко време за снимки успях да заснема за вас само най-важните неща в този комплекс. Искам да уточня, че някои са на разположение на всички гости (срещу вход от 4 лв) – басейн, трева, високи брези, игрище за пеинтбол. А други са там, защото сами сте направили така, че да са там. Комплексът предлага една особена, но нетествана от мен услуга – нощно къпане срещу два лева.

Другаде можете да видите това:

• you are late
• Million Dollar Baby

“Как се пътува по пътищата на България?”.
Този въпрос ни беше зададен от много читатели. Наложи се да се качим на фирмения автомобил (Тунингован Honda Civic V, 125 к.с. Vtec) и да тръгнем по улиците на страната за да отговорим на въпроса. Минахме през много места, обиколихме почти цялата страна, прекосихме много реки, планини, море, долини (общо 1529 км) и разпитвахме хората, без да ги подбираме по коли. Случайно. За съжаление обаче, резултатите бяха противоречиви. Общо взето нищо не разбрахме от нашето проучване. Ето и някои цифри: видяхме страшно много автомобили в движение – имаше Ферари F40 2.9 i V8 32V 478 к.с., Ламборджини Галардо, Трабант P 601, Москвич 408 50 к.с., Алфа Ромео 156 2.5 i V6 24V 190 к.с. и други известни марки. Някои караха бързо, други бавно. Преброихме 4 леки инцидента на пътя (за изминатите 1529 км). Средната скорост на колите беше около 120 км/ч. Средно в автомобил пътуваха 2 души. Забелязахме, че в нашата страна е валидно правилото:
“По-скъпата кола е с предимство”... това отначало много ни стресна, но в последствие свикнахме. Бързо се свиква. Който не е схванал правилото може да си навлече много неприятности. Хората често ни разказваха, как биват нападани от тумба главорези излизащи от черен джип, които не питат много ... Накрая дори видяхме човек, който на нашите въпроси отговори с “Абе кви сте вие бе, я бегайте от тука...” и продължи да си чете вестника. Ето вижте