Битово

Непрекъснато ми се случва да ми задават въпроси за теорията на относителността – за какво е, продава ли се, яде ли се, какво обяснява et cetera и въпреки, че се опитах сам да я разбера, реших, че е непосилно за обикновен човек като мен да се оправи в купчината формули и теореми. За щастие познавам един човек, който разбира. Той обаче ми постави строг ултиматум – ще ми обяснява теорията, докато разбера нещо, от 8:00 до 9:00ч. вечерта, всеки ден, ако през това време му купувам супа и хлебче в Тропс къщата (в намалението). Веднага се съгласих – за науката не трябва да се пестят пари и средства, още повече, че не само аз, а всички наши читатели, които се интересуват по въпроса ще могат да се обогатят.
И така, ето какво разбрах от този човек – не е много, но занятията много се проточиха и започнаха да ми свършват парите от супичките…
Айнщайн, така да се каже, “измился” теорията на относителността, някъде в началото на 20 век. Първо, той приема, че природните сили протичат по един и същ начин независимо от това къде протичат, по-точно независимо от това в каква отправна система – инерциална или не, защото до тогава хората са осмисляли нещата само в инерциални отправни координатни системи.
Аз първо много се чудих и с дни не можах да разбера, какво е това инерциална координатна система, но с течение на времето и усилията на моя приятел най-сетне проумях. В крайна сметка се оказа, че това нещо било супер елементарно. Това била представяте ли си – координатна система в която едно тяло или продължава да се движи ако не го пипаме(не му действат сили) , или си стои така (в покой) неподвижно. Това разбира се не е очевидно и било един вид аксиома, която Айнщайн приел (че природните сили протичат по един и същ начин независимо от това къде протичат).
Еее, от там нататък било лесно (както казваше често моят приятел), защото в картинката, която описвала природата се включили някакви нови сили, които до преди тази аксиома били теоретично невъзможни.
И така, след много умножения, деления, функции и сметки, Айнщайн видял, че след допускането на тази аксиома, пространството на Минковси понякога се “изкривявало”.
Пространството на Минковски, това било трите посоки: нагоре (Z), наляво (X) , напред (Y) и времето (t). Това и на мен ми беше трудно да го разбера-как така 4 мерно пространство?! Но накрая осъзнах какво е (пак благодарение на нестихващите усилия на моя приятел)! Например ако видим някакво BMW пред нас, ние можем да кажем къде е, например на 2 метра от нас. А да кажем къде се намира BMW в пространстовто на Минковски било, да кажем – BMWто се намира на 2 метра от нас в 3 часа и 25 мин... (странно нали). Ами да, за да кажем къде се намират нещата в това пространство (на Минковски) използваме не само линийка, но и часовник.
И така, да се върнем на “изкривяването” на пространството на Минковски . Айнщайн доказал, че ако до нашето БМВ има друг обект с голяма маса (една планина например), то този обект, изкривява пространството на Минковски, за BMWто и хората които се возят вътре. T.е. от град X до град Y може да се стига за различно време, с една скорост на BMWто, в зависимост дали се минава покрай планина или покрай поляна.
Това което става може да се онагледи така: ако скочим върху батут – той се разтяга до максимум в момента, в който започва да ни изтласква нагоре. Батутът, в предния пример, е пространстовто на Минковски, а човекът който скача е планината, BMWto може да е играчка, която се търкаля по батута. Тя ще се търкаля различно в зависимост дали има човек на батута или няма (присъствието на човек ще разтегне батута).
Разбира се, в своя труд Айнщайн е доказал всичко това и в теорията всичко е логически последователно.
За светлината също – когато минава през вакуум имала постоянна скорост, това също следвало от тази теория лесно ...(странно какво общо има светлината с теорията, но моят приятел ми остави това да го помисля за домашна работа)
Вижте, той ми го обясняваше много по-научно, но аз не можах да разбера много. Това е което разбрах. Накрая ме изпита и каза, че всичко това в статията е вярно.
Та това горе долу се има предвид, когато се говори за относителност. Имало още много следствия от теорията, но който се интересува мога да го свържа директно с моя приятел, на мен не ми стигнаха парите да науча повече… Обяснението, както споменах, е на сравнително добра цена – супичка и хлебче на ден и ако сте по-схватлив/а от мен, няма да имате никакви проблеми.

За първи път, когато видях показания часовник на ръката на един мой приятел си помислих, че или го е спечелил от опаковка пшеничени пръчки”Lucky Boy” или че е рекламен сувенир на предаването “Сигнално жълто”.
Но за мое, а предполагам, че и за ваше най-голямо учудване, този часовник, според думите на собственика му, се оказа купен от магазин и при това радио часовник(т.е. сверява се веднъж дневно с радиосигнали). Последното твърдение бе опровергано след еднодневно взиране и очакване да се върне към нормалното часово време.
И сега като морален човек искам да ви споделя какъв е “the moral of the story”:
1. Совите не са това което са
2. Не всеки жълт часовник е от “Сигнално Жълто”
... и една препоръка: