Е приятели – днес е денят за мусака. Нашата приятелка Галина ни помогна в търсенето на подходящ формат за мусаката:
Ако принципно знаех какво търся и обичам в живота щях целенасочено да съм отправена в съответната посока. Тук е мястото да призная, че големия ми проблем в миналото беше, че никога ама никога не знаех какво искам. Преди известно време обаче открих нещо, което със сигурност разбрах, че обичам и искам да правя докато съм жива – да готвя! Една сутрин, както си стоях у дома на Поп-а (да се живее в центъра е супер, особено на Поп-а. Това е само мое мнение и зад него не седи никаква солидна обосновка), вниманието ми прикова все още работещата ми KONKA (това е телевизор и наистина така се казва). Помислих как до сега не съм и обръщала необходимото внимание и в знак на признателност я целунах, прегърнах (не ме предава нито в слънце, нито в дъжд! ) и реших да оценя подобаващо труда и – загледах се в това, което тя предаваше. Видях Иван Звездев! Искам да отбележа факта, че ръста на човека (както още го наричат – размера) няма нищо общо с таланта му в кухнята, нито пък с таланта му където и да било другаде, но това разбира се е друга тема... Звездев е един харизматичен млад човек, водещ на кулинарно предаване (това го разбрах тогава). Нечовешко е, казах си, такава сръчност, такъв майсторлък – бях като хипнотизирана – приготвяше мусака и даже на края на броя гладни мъже и жени излапаха всичката готова топла манджа и изглеждаха толкова доволни и щастливи, че тутакси пожелах аз да съм готвачката и всичките добри думи и благословии, които редяха да се изсипят върху ми...
От този момент започнах да се улавям, как си мечтая да мога готвя! Събуждах се сутрин с тази мисъл, с нея отивах на работа. Там бях разсеяна, бърках, вземах на хората парите ... и когато ме освободиха заради безхаберието ми, вече знаех какво да правя. Имах достатъчно време и истинско желание да се уча. Благодаря ти, Иване! Благодаря ти, учителю!
Сега всички ме искат – за жена, майка и домакиня, за любовница, приятелка и съперница...
Ето го и моето начало – не каква да е, а ГРЪЦКА мусака :
- 700 г патладжани
- 500 г телешка кайма
- 400 г прясно мляко
- 30 г краве масло
- 3 домата
- 3 скилидки чесън
- 1 глава лук
- 4 с. л. oлио
- 1 с. л. брашно
- 1 ч. л. риган
- 1/4 ч. л. канела
- сол на вкус
Патладжаните се нарязват на колелца, посоляват се и се оставят да се отцедят от горчивия сок. След това се изплакват със студена вода, слагат се в намазнена тава, заливат се с малко олио и се пекат 20 минути при температура 200 градуса.Лукът и чесънът се нарязват наситно и щом омекнат, се прибавят нарязаните на кубчета домати. Задушава се, докато се сгъсти. Прибавя се каймата и се подправя със сол, риган и канела. Белият сос се приготвя, като брашното се запържва в масло до златисто. След това се разрежда с прясно мляко, посолява се и се оставя да поври 3-4 минути. В глинен гювеч се слага каймата със зеленчуците, отгоре се подреждат патладжаните. Ястието се залива с белия сос и се пече 40-50 минути при температура 180 градуса.
И в тези свещени дни (коледни пости са*), когато ядете мусаката помислете: